Турция изгражда нов железопътен маршрут между Азия и Европа

Турция ускорява изграждането на нов железопътен коридор между Азия и Европа, който трябва да се превърне в стратегическа алтернатива на традиционните търговски маршрути, засегнати от военните конфликти в Украйна и Близкия изток. Страната инвестира в транспортна инфраструктура, която ще позволи значително увеличаване на товарните превози между Китай, Централна Азия и европейските пазари.

Един от ключовите проекти е новата железопътна връзка през Босфора, чиято стойност се оценява на приблизително 8,3 млрд. щатски долара. Тя ще преминава през моста „Явуз Султан Селим“ в Истанбул и ще осигури допълнителен маршрут за товарни и пътнически влакове между двата континента.

Според Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) новата линия ще бъде с дължина около 127 километра и ще свързва Чайърова в азиатската част на Истанбул с Чаталджа в европейската. Железопътната инфраструктура ще бъде двупътна, електрифицирана и оборудвана със съвременни системи за управление на движението.

Проектът ще позволи съществено съкращаване на времето за товарни превози между двете точки – от приблизително 13 часа до 3,6 часа.

Капацитетът ще нарасне от 3 млн. до 50 млн. тона

В момента железопътният транспорт през Босфора е ограничен основно до тунела „Мармарай“, който се използва преимуществено за пътнически превози. Товарните влакове могат да преминават през него само в определени нощни часове, което ограничава годишния капацитет до около 3 млн. тона.

С изграждането на новата линия този капацитет се очаква да достигне 50 млн. тона годишно.

Инвестицията се финансира от международен консорциум с участието на Световната банка, Азиатската банка за развитие, AIIB, Европейската банка за възстановяване и развитие и други финансови институции.

AIIB е одобрила финансиране до 1,5 млрд. долара, а Фондът на ОПЕК за международно развитие обяви заем от 250 млн. долара като част от по-широк финансов пакет.

Новият Път на коприната заобикаля Русия и Иран

Железопътната инвестиция е част от по-широката стратегия на Анкара за развитие на т.нар. Среден коридор – транспортен маршрут, който свързва Китай с Европа през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция.

Интересът към този маршрут нарасна след началото на войната в Украйна и последвалите санкции срещу Русия, които усложниха използването на традиционните северни сухопътни маршрути.

Допълнителен стимул за развитието му създават конфликтите в Близкия изток и рисковете за морската търговия през Суецкия канал и Ормузкия проток.

Според данни, цитирани от Икономическата комисия на ООН за Европа, товарните превози по Транскаспийския коридор са се увеличили с 62% през 2024 г., достигайки 4,5 млн. тона.

Въпреки това развитието му продължава да бъде възпрепятствано от недостатъчния капацитет на пристанищата, различията между железопътните системи и сложните митнически процедури.

България също е част от транспортната стратегия

Разширяването на железопътната инфраструктура в Турция има пряко значение и за България, която е една от основните входни точки за товарите от Азия към Европейския съюз.

През август 2026 г. транспортните министри на България и Турция обсъдиха възможностите за изграждане на втора железопътна връзка между двете държави и удвояване на участъци от линията Пловдив–Свиленград–турската граница.

Разговорите бяха насочени към увеличаване на пропускателната способност на железопътната инфраструктура на фона на очаквания ръст на международните товарни превози.

Развитието на тези връзки може да засили ролята на България като транзитна държава по маршрута между Азия и Централна Европа.

Турция иска да се превърне в логистичен център на три континента

Освен Средния коридор Анкара развива и проекта „Път на развитието“, който предвижда изграждане на железопътна и автомобилна инфраструктура между Персийския залив, Ирак и Турция.

Идеята е да се създаде алтернативна транспортна връзка между азиатските производствени центрове и европейските пазари, която да намали зависимостта от традиционните морски маршрути.

Новата железопътна линия през Истанбул ще обслужва три основни международни направления – Транскаспийския среден коридор, маршрута през Ирак и транспортната връзка между Турция и Европейския съюз.

За Анкара инвестициите имат не само икономическо, но и геополитическо значение. Разширяването на железопътните връзки може да увеличи влиянието на страната върху международните вериги за доставки и да привлече допълнителни инвестиции в логистика, производство и транспортни услуги.

Реализирането на тези планове обаче ще зависи от развитието на инфраструктурата в съседните държави, координацията на митническите процедури и стабилността на регионалните транспортни маршрути.